Съвет по съдебна реформа към Народното събрание, който да напише план за осъществяването на стратегията за нея и след това да следи как се изпълнява. Това предложиха от АБВ на организирана от партията дискусия за реформата, водена лично от президента Георги Първанов.

Идеята на АБВ е този съвет да се ръководи от „авторитетен юрист с академичен опит и практически опит в съдебната система, след съгласуване с парламентарните групи“. В него ще влизат вицепремиер, министърът на правосъдието, председателите на върховните съдилища и главният прокурор и по един представител на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на всяка парламентарна група.

Предложението за такъв съвет, с което на практика се прави опит да бъде сведена до минимум водещата роля на правосъдния министър в реформата, събра само положителни коментари от участниците в дискусията. В нея участваха председателите на ВКС и ВАС – Лозан Панов и Георги Колев, главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на правосъдието Христо Иванов, шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), Четин Казак (ДПС) и други депутати. На обсъждането, организирано от АБВ, дойде почти целият ВСС, с изключение на членовете му, определени преди време от Милка Итова като „революционно малцинство“ – Калин Калпакчиев, Юлия Ковачева, Камен Иванов, Галина Карагьозова, Елка Атанасова и Юлиана Колева.

Първанов определи този съвет като своеобразна „лаборатория“ за идеи за съдебната реформа, но главният прокурор го помоли да смени думата. „Лаборатория ми навява други асоциации, нека да е друга дума“, каза Цацаров.

И тримата големи в съдебната власт – Панов, Колев и Цацаров, похвалиха целта за създаването на съвет към парламента, която е формулирана като: постигане на консенсус между трите власти с цел успешно изпълнение на стратегията за съдебна реформа.

Идеята за този съвет далеч не беше единственото предложение на АБВ. Изненадващо от партията предоставиха на участниците в дискусията собствен проект за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ). От АБВ така и не казаха точно кои са авторите му, а само, че са стъпили на разработки на ВСС, ВАС и ВКС. А Първанов посочи, че една от целите на днешната дискусия е била да стане ясно дали с този проект от партията са схванали проблемите на съдебната реформа. Бившият държавен глава обясни, че проектът е само основа за дискусия и неин катализатор, а от думите му стана ясно, че е отворен за предложения и редакции.

Проектът на АБВ беше огласен само няколко дни след като от парламентарната трибуна Христо Иванов заяви, че работна група от 50 души в МП подготвя голям пакет от изменения в ЗСВ, който ще бъде готов съвсем скоро. Това накара председателя на ВКС Лозан Панов да попита организаторите от АБВ доколко техният проект се конкурира с този на министерството. „Дали ще доведе до надграждане или до забавяне на промените, ако е второто, няма как да го подкрепя“, заяви съдия Панов. Той напомни, че реформата не е само разделянето на ВСС на колегии, но включва много други елементи като повишаване на качеството на юридическото образование, въвеждането на възстановителното и електронното правосъдие.

„Не разглеждам вашата инициатива като конкуренция“, заяви министър Христо Иванов на организаторите в отговор на въпроса на съдия Панов. И подчерта, че проектът, който се пише в МП, е доста по-мащабен и включва отговор на много въпроси, върху които постави акцент председателят на ВКС.

Проектът за изменение на ЗСВ на АБВ е доста обемен – със 122 параграфа. Основно промените са свързани с разделянето на ВСС на две колегии. Съдийската се състои от 5 членове от квотата на парламента, 6 членове – избрани от съдиите и председателите на двете върховни съдилища т.е. общо 13 души. Прокурорската колегия се състои от 6 членове, избрани от Народното събрание, 4 излъчени от общото събрание на прокурорите, един от това на следователите и главния прокурор т.е. общо 12 души. Превесът на излъчените от парламента магистрати в колегията на обвинението накара председателя на ВКС Лозан Панов да поиска да чуе мнението на главния прокурор. Цацаров не изрази притеснения, той коментира факта, че съдийската колегия е по-голяма, което, по думите му, е нормално. „Съдът е центърът на съдебната система“, главният прокурор.

В проекта прави впечатление, че се изоставя още преди да е осъществена, идеята за пряк електронен избор на представителите на магистратите в съвета. Той се връща на тази за делегатски събрания. Това предложение на АБВ събра най-много критики, не само от тримата големи в системата, но и от членове на ВСС.

В 122-та параграфа на проекта има и други изненадващи предложения. Едно от тях е предсрочното освобождаване на член на ВСС (при извършено престъпление или дисциплинарно уволнение) да става с мнозинство от повече от половината от членовете на съвета т.е. 13 гласа. В момента се изискват повече от 2/3 т.е. 17 гласа. Свалянето на изискуемия брой гласове предоставя на всяко мнозинство във ВСС лесна възможност да се саморазправя с „опозицията“. Казусът с единствения уволнен досега член на съвета Камен Ситнилски показва, че дори и съветът да е действал незаконно, обжалването в съда може да отнеме година, дори и две.

Предлаганите изменения са най-разнообразни – от това квотата за външни назначения в системата да бъде „до 20%“, през това председателят на ВКС да може да командирова съдии от административните съдилища, а този на ВАС – от общите съдилища.

Заради големия обем на промените главният прокурор направи уговорката, че вижда за първи път предложенията, но изглежда те отговарят на идеите на стратегията за съдебна реформа за разделяне на ВСС на две колегии и не предвижда „решения на ръба на конституционосъобразността“. Едва в хода на дискусия, след като успя да прегледа проекта, той направи някои конкретни коментари по текстовете. „Подкрепям прекия избор на членове на ВСС, а тук се предлага връщане към двустепенния модел на делегатските събрания“, посочи Цацаров. И допълни: „Вторачили сме се към т. нар. институционални реформи, но докато не се променят правилата в съдебната зала – НПК, ГПК, за отделния гражданин нищо няма да се промени“.

Мащабът на измененията не се оказа пречка за членовете на ВСС първи да направят коментари по тях и да ги обсипят с похвали. Ясен Тодоров хареса, че съдийската и прокурорско-следователската колегии ще се произнасят по по-леките дисциплинарни наказания, а пленумът на съвета – ще взема само решенията за уволнение. Милка Итова незабавно похвали улеснената мобилност на щатовете, до която ще доведе новата ал. 4 на чл. 189 ЗСВ. В нея от АБВ предлагат да се запише, че „преместването на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт, когато кандидатът е само един се извършва без събеседване“.

Шефът на бюджетната комисия на съвета Михаил Кожарев използва форума, за да призове да се направят изменения в ЗСВ, с които най-ниската заплата в системата вече да не е равна на две средни възнаграждения в бюджетната сфера, а на тези в публичната сфера. Има голяма разлика, а и е така за останалите власти, заяви Кожарев и засипа форума с данни за слабото финансиране на съдебната система. Той за пореден път призова да бъде изпълнен законът и да бъдат актуализирани заплатите на магистратите.

Това накара шефа на правната комисия Данаил Кирилов да заяви: „Преекспонирането на една теза може да има обратен ефект“.

Министърът на правосъдието Христо Иванов подкрепи предложението на члена на ВСС Румен Георгиев бюджетът на съдебната власт да се обсъжда от бъдещия съвет за реформата към НС. А членът на ВСС Незабравка Стоева обобщи дискусията: „Съдебната реформа ми взе младостта“.

Снимка: БГНЕС

Източник: Правен свят